БЕЗУМНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУ̀МНО нареч. 1. Без проява на разсъдък, ум; ненормално. Ръцете и челюстта му трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно. Й. Йовков, Разк. II, 13. Йовка се изправяше бледа, с широко отворени очи, .. , изкрещяваше безумно: — Мамо! Мамо! Елин Пелин, Съч. III, 24.

2.Без проява на здрав разум; безразсъдно, неразумно. Енергията на жизнерадостния нехайник, пръскана тъй безумно едно време, бива насочвана сега от укрепналото съзнание към определена цел. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 145–146. — Не, това не са бандити!... Това са хора, които ще разрушат до основи нашия свят, .. защото живяхме безумно. Д. Димов, Т, 593.

3.За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, изключително; безразсъдно. Спирал е в близката кръчма, безумно се е напивал, и с острието на шпагата си е писал името ѝ върху тъмните окадени стени. Елин Пелин, Съч. V, 41. Живееха двама млади хора, които се обичаха безумно. Св. Минков, Избр. пр, 56. Безумно смел.