БЕЗУМСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУ̀МСТВАМ и БЕЗУ̀МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. 1. Проявявам безумство, лудост, ненормалност. — Знаеш ли какво говориш?... Ядът е побъркал умът ти. Безумствуваш. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 840.

2. Върша нещо безразсъдно. — Бъди спокойна и не безумствувай за оня разбойник. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 112.