БЕЗУ̀ПРЕЧНО

БЕЗУ̀ПРЕЧНО нареч. Без да предизвиква, да заслужава упрек, без недостатък; безукорно, изрядно. Обиколиха всички телефонни постове .. Мрежата на свързочниците действуваше безупречно. П. Вежинов, ЗЧР, 66. Аз се държа безупречно навсякъде. Д. Димов, ЖСМ, 58.

Списък на думите по буква