БЕЗУСЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗУСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който не е свързан с никакви условия. Това възвание настоява за безусловна забрана на атомното оръжие. РД, 1950, бр. 224, 4. Безусловна амнистия. Безусловна капитулация.
2.Абсолютен, пълен, неоспорим. То [правителството] приемаше на работа стачниците по свой избор, като ги караше да подписват декларации за безусловно покорство и безропотно изпълнение на служебните задължения. Г. Карвславов, ОХ III, 553. Безусловен закон.
◊ Безусловни рефлекси. Физиол. Вродени рефлекси — сравнително постоянни и еднообразни реакции на организма на въздействията на външната и вътрешната среда, осъществявани посредством централната и периферната нервна система.