БЕЗУТЀХА

БЕЗУТЀХА ж. Поет. Състояние, при което няма утеха, неутешимост. Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада. К, 1926, бр. 98, 2.

Списък на думите по буква