БЕЗУТЀШЕН

БЕЗУТЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не може да се утеши, не намира утеха; неутешим. Ония, които го познаваха отблизо, ще останат задълго безутешни за загубата на един изключителен човек и другар. С. Северняк, ОНК, 207. Господи, и мене прибери, / защо ти съм сама на тая земя грешна? / Сопруга плачуща и майка безутешна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 170.

2.Който съдържа или изразява дълбока скръб, дълбоко отчаяние. В работен и светъл ден погребаха средния син на дядо Никола Манолов .. Баба Николица .. с отмалял, засъхнал глас зареди безутешни думи. К. Петканов, ОБ, 109. Безутешен плач. / / Който е изпълнен с дълбока скръб, тъга, дълбоко отчаяние, безнадеждност. Той не споделяше безутешните си мисли с никого, дори и с Нонка. И. Петров, НЛ, 155. Кат бреме хвърлил черната умора, / що безутешни дни ти завещаха, / ти с плахи стъпки ще събудиш в двора / пред гостенин очакван радост плаха. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 68.

3.За мъка, скръб, тъга и под. — за който няма утешение; много силен, много дълбок. В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата. Елин Пелин, Съч. I, 71–72. Черни, коремести облаци висяха над угарите като тежка, безутешна тъга. И. Петров, НЛ, 262.

Списък на думите по буква