БЕЗУХА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Рядко. Който не ухае, който няма аромат.
2.Остар. Който е без миризма, няма никаква миризма. Кислородът е тяло въздушно, безцветно, невкусно и безуханно. Ч., 1870, кн. 3, 86.