БЕЗУЧА̀СТЕН

БЕЗУЧА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Обикн. в съчет. с предл. към. Който не проявява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен, индиферентен. До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития. Г. Райчев, В, 31. Смирненски, който беше син на такова бедно бежанско семейство, .. , не можеше да остане безучастен към тежките грижи на сиромашката маса. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. Внезапно се умълчаваше, безучастен към разговорите, замислен. В. Андреев, ПР, 165.

2.Който не изразява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен. Но очите на Смилеца бяха лишени от живот — с лениви, уморени погледи, безучастни и разсеяни. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 8. Той имаше плешива глава с продълговато безучастно лице. Д. Димов, Т, 160. Той гледаше с безучастен и студен израз –- това бяха за него познати сцени. Л. Стоянов, Б, 118.

Списък на думите по буква