БЕЗУЧАСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУЧА̀СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на интерес или някакво чувство, отношение към нещо, безразлично, равнодушно отношение; равнодушие, безразличие. Димчо гледаше с презрително безучастие. Той беше цял-целеничък в лапите на врага и всяко хитруване му изглеждаше безплодно и глупаво. Г. Караславов, Избр. съч. I, 136. Стана му мъчно, че приятелят му се отнесе с безучастие към неговата радост. ● Обр. Сивото небе и полето със замърсен сняг лъхат враждебно безучастие. К. Константинов, ПНП, 15.