БЕЗФО̀РМЕН

БЕЗФО̀РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма определена форма, ясни, определени очертания. Димът се издигаше на безформени сиви кълба с виолетови дъна, изтласквани от дългия език на оранжевия пламък. Х. Русев, ПС, 209. Главните видове облаци са: .. / дъждовни облаци — нисколежащи, безформени облаци с тъмен цвят. Физ. Х кл, 1951, 91–92. Някога тази част на града беше голо поле с дълбоки и безформени ями, изкопани за направата на кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 67. Агентът с подпухналото лице се наведе над главата му, но видя само безформена маса от съсирена кръв. Д. Димов, Т, 271.

2. Който няма или е изгубил първоначалната си, обичайна форма, очертания. Той сложи меката си и безформена шапка на един гвоздей до оджака на клуба. Кр. Велков, СБ, 132. Лицето ѝ беше повехнало, стройната ѝ някога снага сега беше доста безформена и приличаше на бухнало тесто. М. Марчевски, П, 95.

Списък на думите по буква