БЕЗХАРА̀КТЕРНОСТ

БЕЗХАРА̀КТЕРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на безхарактерен. — Деца мои, никога не съм се съмнявал, че ще отворите този плик не след двадесет, а най-много след две години. По безхарактерност вие си приличате един на друг така, както си приличат тези пет тиквени семки. Й. Попов, БНО, 102. Пътят на сина е противоречив, .. Да, той е променлив и противоречив като вихър .. Мнозина, .. , смятат това за безхарактерност; защото са на мнение, .. , че и вихърът тряба да е като тях, .. , все един и същ и постоянен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121.

Списък на думите по буква