БЕЗХИТРОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗХЍТРОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства. Л. Станев, ПХ, 115. Той беше набит, почти пълен, .. , голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима. И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието ѝ, тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа. Г. Райчев, ЗК, 33.

2.Обикн. за произведение на изкуството — създаден без големи претенции и сложност; неподправен, прост, искрен. Това не беше песен, а въздишка на цял народ, .. В това просто, грубо, безхитростно творение .. беше изляна душата на една погибающа империя. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 150.