БЕЗХЛЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗХЛЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. За плод на житно растение — който е останал без хранително съдържание. От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безхлебно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 74. Безхлебен клас.

2.За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .. , слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108–109. Настъпи оскъдица, въведоха се "безхлебни дни", започнаха вълненията на гладуващите. В. Коларов, ПХ, 141.

3. Индив. Който не носи, който няма хляб. Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай. Хр. Смирненски, Съч. I, 56.