БЕЗЦЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЦЀЛНО нареч. 1. Без определена цел, без определено намерение. Той тръгна безцелно край пристройките, като кипеше от гняв. Ем. Станев, ИК I–II, 30. В смущението си тя не знаеше какво да прави и ту безцелно местеше вазата, ту с разтреперани пръсти опипваше лицето си. Ст. Марков, ДБ, 122.

2. Безсмислено, безполезно. Без да си губите времето безцелно, учете се. Ив. Вазов, Съч. IХ, 70. Пропилял младостта си безцелно.