БЕЗЦЀН

БЕЗЦЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безценен. Те [райските врата] бяха направени от злато и безцен камък и светеха като ясно слънце. Елин Пелин, Съч. I, 32. О, син-разсипник, прахосал жалко / в безумни оргии безцен имот! Ив. Вазов, Съч. III, 45. — Кацарида! Ти си безцен момък; казах ти го много пъти; предаността ти към мене ми е позната. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 137.

Безцен камък. Разг. За много добър или ценен човек (съпруг, син, приятел и др.).

Списък на думите по буква