БЕЗЦЕНЗУРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЦЀНЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. 1. За думи, изрази и под. — нецензурен, неприличен. Безцензурни думи. Безцензурен анекдот.

2. Който говори неприлични неща. Г-н редакторе, калният Ви живот, лекото Ви поведение, ... — не Ви дават възможност да виждате по-далече от носа си, а камо ли да се занимавате с критики, които не са достояние за Вашите безцензурни уста. Ив. Вазов, СНЖ, 45.