БЕЗЦЕРЕМОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЦЕРЕМО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не се съобразява с приетите правила за вежливост и приличие; дързък, нахален. Тълпи работнички се изсипват от вагоните, весели, шумни, безцеремонни, повличат пътниците и ги изблъскват на малкия площад зад гарата. К. Константинов, ПЗ, 219. Йоргов си представяше този нов богаташ като обикновен селендурин, .. , непохватен в най-обикновените обноски, но страшно обигран и безцеремонен в смелите нечисти сделки. Г. Караславов, Т, 5. Майката на Виктор оставя лопатата и метлата и приближава да получи нашарения с марки и печати плик.. Безцеремонна и припряна, майката на Виктор разпечатва плика и бърка вътре с възлестите си, ревматични пръсти. Др. Асенов, ТКНП, 211.

2.Който е израз, проява на незачитане на нормите за вежливост и приличие; дързък, нахален. — Ще ми дадеш ли грозде? — попита той. — Вземи си! — каза тя троснато. Безцеремонният начин, по който ѝ заговори, я разгневи. Баща му имаше същия навик — да се обръща към ученичките с обидна пренебрежителност, говорейки им на "ти". Д. Димов, Т, 6. В следващата секунда тя [Ирина] съзна насмешливо, че този мъж ѝ харесваше с широките си плещи, със стройното си тяло, с безцеремонното си и дръзко държане. Д. Димов, Т, 403. Безцеремонно обръщение. Безцеремонно отношение.