БЕЗЦЕРЕМОННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЦЕРЕМО̀ННОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на безцеремонен. Жените заговориха с пълна уста, всички се отпуснаха и предишната официалност взе да отстъпва на провинциалната безцеремонност. Ем. Станев, ИК III, 270. Ала тя не съзнаваше, че онова, което я дразнеше повече, бяха дрехите и говорът на селските ѝ роднини, отколкото скъперничеството и добродушната им безцеремонност. Д. Димов, Т, 95. На следващата гара се качиха цял взвод войници.. Нахълтаха и в моето купе и с груба безцеремонност започнаха да настаняват амуницията си по седалките. И. Петров, ОЗап., 8687.

2.Проява, постъпка на безцеремонен. Той се сърдеше на безцеремонността на своя другар, който бе се ползувал от труда му, без с думица да помене за него. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. За инжекциите изпращат непознати стажанти .. Те .. обикновено тромаво забиват иглата в бутчето. .. Борчо реве като заклан — той е обиден от тази безцеремонност, от подлата, неочаквана атака. Н. Стефанова, ОС, 24. По-късно понятията се промениха и по модния днешен израз нашето тогавашно самочувствие се нарича "комплекс на малоцениост" — за да бъдат извинявани по тоя начин новите просташки безцеремонности и маниачества. К. Константинов, ППГ, 127–128.