БЕЗЦЀРЕН

БЕЗЦЀРЕН, -ця̀рна, -ця̀рно, мн. -цѐрни, прил. Нар.-поет. За болест и под. — неизлечим, неизцерим. Разболя ми се й млад Стоян / от тежка болест безцярна. / Че легна Стоян, че боля / цяли ми девет години. Нар. пес., СбВСт, 142. И вий, о сънища, слезнете / от ваште пещери в гората, / чукнете всякое сърце / с магесната си тънка пръчица / и дайте му в сияние да види / безцерните си раниизцерени. А. Разцветников, Ст, 182.

Списък на думите по буква