БЕЗЧЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗЧЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, в обръщение за м. р. ед. ч. безчѐстни, прил. 1. Който постъпва нечестно, непочтено, в противоречие с моралните норми; нечестен, неморален. Ти си един безчестен человек! Ти пръскаш подлости за една девица. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 62. О, мой боже, правий боже! / .. / Не ти, боже, на лъжците, / на 6езчестните тиране, / .. / А ти, боже, на разумът, / .. / Вдъхни секиму, о, боже! / Любов жива за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18–19. Неподвижен в прибежището си, паякът гледаше с учудвание една трудолюбива пчела. .. Защо прочее са занимаваш толкози прилежно? — попита я той. .. — Мълчи там, безчестний злодейо! — извика пчелата с негодувание. — Нямаш срам, че само със смъртта на другите живееш. У, 1871, бр. 12, 188.
2. Който противоречи на изискванията за чест; непочтен, нечестен, неморален. Той не допускаше у себе си и помисъла, че може да вземе участие в такова безчестно наддаване, че може да си продаде съвестта. Т. Влайков, Съч. III, 291. Князът отговори, че "той няма предпочитание нито към лица, нито към политически партии,.., но не може да се деморализира народът чрез безчестни средства при партизанските агитации". С. Радев, ССБ I, 432. Малко едно полъгване в лош, развратен, безчестен живот, отиде ти поврага и младост, и бъдъщност. Ил. Блъсков, ДБ, 38. // Който лишава от чест, опозорява; позорен, срамен. И кат си представих дългото чернило, / и нашто безчестно и скотско теглило, / .. , / игото отвътре и срамът отвън, / .. , / и кат си помислих и като гледах / сичко туй — плаках! Ив. Вазов, Съч. I, 95–96. Страхливостта са считала най-голям порок и най-безчестно са считало побягването от бойното поле. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 154. Безчестна смърт.
3.Остар. Който е лишен от чест; опозорен. — Сотире! Бог ма наказа според престъпленията ми. Умирам безчестна, посрамена. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 134. С една дума, и този великий мъж в края на пълний си с трудове и беди живот ся намери, както и Колумб по-напред, изгонен, безчестен. П. Кисимов, ОА II (превод), 181.