БЕЗЧЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЧЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който не може да се изброи; безброен, безчислен, неизброим. Ето в общи чърти как прекарахме един ден в града на най-крайните противоположности: в града на хладния егоизъм и модния алтруизъм, на безчетните богатства и на отчаяната бедност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 79. Мъкотия, разочарования люти, угризения на съвестта, болеж за безчетните жертви нахалост, , . — всичко беше в тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 180. И конниците вървяха — и безчетните пълчища иа Аспаруха покриваха дългата прашна лента на задушния друм. Н. Райнов, ВДБ, 18. Самси и Никифор, сичките му големци и безчетната му войска погинаха там от ножа на българите. М, 1857, 79.