БЕЗЧИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗЧЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който има лошо, осъдително държание и морал; безпътен, неморален, непочтен. Безчинни жени да не стъпят в къщата ти, защо тия са самий дявол. П. Радов, КТБР, 85. Султан Махмуд II / .. / като строши силата на независимите паши и като изтреби безчинните орди яничари, захвана да съсредоточава и да преустроява държавата си. Г. Бенев, БК (превод), 17. // Който нарушава реда; палав, немирен, безреден. Понякога както надзирателят, така и някой от прегледниците, като извикват имената на един или друг провинен ученик, ще добавят: — Два пъти!, или:
— Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти. Т. Влайков, Пр I, 217.
2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие; неприличен, непристоен. Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, .. , как блъскаше по чина пръчката си, за да спре безчинното шумене на децата. Ив. Вазов, Съч. Х, 152. Две неща са безчинни — да молчиш, когда тряба да говориш, и да приказваш когда тряба да молчиш. А. Гранитски, ПР (превод), 43.