БЕЗЧИНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЧЍНСТВО, мн. -а, ср. Книж. Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. Всеки перущенец — мъж, жсна, тръпнеше само при мисълта за свирепите башибозуци. Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими. Г. Караиванов, П, 6. Тези дружини [от кърджалии] извършвали многодневни набези над съседни и по-отдалечени райони, а подир безчинствата си, натоварени с плячка, се завръщали по местата, от които произхождали. В. Мутафчиева, КВ, 106. // Лошо, неприлично държание, лоша неприлична постъпка; безпътство. За него бяха много по-важни престъпленията на "Никотиана" срещу народа, .. Но едновременно с тях той се бе осведомил неволно и за миналото на Ирина, за продажността ѝ, за подлостите ѝ, за любовниците, оргиите и бгзчинствата ѝ. Д. Димов, Т, 672. Щом влезе в мрежата ти един човек, ти трябва тънко и хитро да хващаш, та да го уловиш!. . , Ти го въвличаш в компании, дето играят на карти и други игри, .. , заплиташ го в бойове и други безчинства. Н. Бончев, Р (превод), 46–47.