БЕЗЧУВСТВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЧУ̀ВСТВЕНО. Нареч. от безчувствен. Той лежеше безчувствено на пода и гърдите му дишаха тежко. Трябва да съм го ударил зле. Св. Минков, Избр. пр, 459. Тъй, както беше прострян в неподвижно положение, .. — с хлътнали очи, безчувствено вторачени някъде си, .. , той приличаше на мъртвец. Ив. Вазов, Съч. IХ, 118. — Всяка болка си има цяра, — рече сухо и безчувствено Павел, комуто дотегнаха бащините думи. Елин Пелин, Съч. III, 39.