БЕЍЦА

БЕЍЦА ж. Жена на бей; бейовица. Това бяха старата беица — майката на Селим бея, една от жените му и сестра му Лейла. Д. Талев, И, 190. Офицерите ѝ се любуваха, тя занимаваше дружината със своя смешен и изкълчен български език, странен в устата на една турска беица. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 149.

Списък на думите по буква