БЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЙ междум. Разг. 1. За израз на почуда, изненада; я гледай, виж ти, брей. — Я! Това е Белчо, .. , — викна радостно развълнуван бае Стоян. — Позна, бей, позна ме. Елин Пелин, Съч. II, 157. — Бей! Пак съм бил силен, бе! Й. Йовков, ПГ, 185.
2.За израз на възмущение, тревога, вайкане; брей. Сякаш Свиленка бе предугадила, че житото от вършачката не бе прибрано .. — Бей — рече си тя, — тия хора ще ни разсипят. Може ли така, на открито, да нощува жито. Кр. Григоров, И, 56. Моят другар българин, започна да псува, .. — На тоя свят няма управа, бей. З. Стоянов, ЗБВ III, 210-211.
3.Като частица. При обръщение към едно или няколко лица, обикн. мъже, като към близки; бе, бре. — Бей, чорбаджии, дайте ми една кофа житце да си смелям или хлеб с купон. .. да ми мрат децата от глад. Ст. Даскалов, БМ, 6. — Е, какво струвате, да видим, — захвана дядо Добри, — какво приказвате, здраво-живо ли сте, нехайте ли, аз са затъжих за вас бей, от онази неделя насам не сме са виждали. Ил. Блъсков, ЗК, 20.
БЕЙ, бѐят, бѐя, мн. бѐйове и (остар.) бѐеве, бѐйовци, след числ. бѐя, самост. в обръщение беѝм, м. 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бег. На края на селото се издигаше господарската къща, двукатната кула на Махмуд бей. Д. Талев, ЖС, 8. — Тамам аз се готвех да те повикам, ще ни дойдат гости — Хадър бей със сина си, кадията, мюфтията, шахът. Ц. Гинчев, ГК, 130. Брат им Иван ся оженил за едно момиче, което Джамал бей (началника на Шумненските яничери) искал да го потурчи. В. Друмев, НФ, 21. Везирите носят титлата паша, които са от другите степени, ефенди, а които са от благородни фамилии, носят титлата бей. ДЗОИ I (превод), 59. И той [беят] сложи две шепи на уста и викна: — Хей, Юсеин, Мустафа, Али Чауш. .. Чуете ли? Отдалече се обадиха гласове: — Евет, беим! Чуваме! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 205. — На Хадър бея, Михалбеевия внук, син му? — Хъ, хъ. — Че ти отде го знаеш, беим? Ц. Гинчев, ГК, 22.
2.В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военно-административни функции; бег. Нашите полски села са повекето чифлигарски. Земята е на аги и бейове, селяните я работят на изполица, но агата им дава колкото намери за добре. Малцина от них имат своя земица. Д. Талев, И, 58–59. Поръчаха си обуща и двамата бейовци. Д. Немиров, Б, 78. И от селяш‑
ките гладни гърла / беят изтръгвал и хлеба. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 95. Беят е бей и без пари, а магарето — магаре, ако ще има пари и с товари. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 38. Телеграфчия,.. запенен са изправя пред меджлиса.. Телеграфчия притуря,.., че и Черняева са хванал от турците: .. На тази комедия беевете изплескват ухилно ръце. СПл, 1876, бр. 25, 99.
3.Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра. Една бяла яхта влиза в малкия порт. На мачтата се вее знаме с полумесец и звезда. Някой скучаещ бей пристига от Алжир или Египет. К. Константинов, П3, 103-104.
◊ Живея като бей. Разг.; Живея бей гиби. Остар. Живея охолно, богато, в разкош. "Защо ще работите на тия изедници, да живеят като бейове! Да не сте им аргати!" — насъскваше тя жени и мъже. Ст. Даскалов, СЛ, 130.
— Тур. bey.