БЕЙЗАДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЙЗАДЀ, мн. -та, ср. 1. Титла на бейски или княжески син. Регентът продължи: — Помня, разбира се, и сина на княз Богориди, бейзаде Николаки! Него впрочем много пъти след това съм срещал. Ст. Дичев, ЗС I, 280.

2. Османски благородник. Цял рояк от баши и бейзадета, / .. — вседневно / обират царската хазна злочеста. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3–4, 178. — Работи човека като вол, спечели, и сега, .. гледай го, сякаш че е стамболско бейзаде! И има право да се гордее човека1 Д. Немиров, Б, 130.

— От перс. през тур. beyzade.