БЕЙЛЕРБЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЙЛЀРБЕЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -йове и (остар.)‑ѐеве, м. Истор. Управител на голяма военноадминистративна област в Османската империя, крупен феодал; главен бей; беглербей, беглербег, бейлербег. Румелийският бейлербей разбра, че не ще може със сила да превземе крепостта. Д. Линков, ЗБ, 55. Областите са управляваха от бееве, паши, бейлербееве, които събираха данъка и свикваха под санджака си войски. С. Бобчев, СОИ (превод), 83. Много полунезависими бейове.. и бейлербейове във време на война не само че са давали султану войници, ами и сами са ходили на бой. СбНУ VI, 381.

— Тур. beylerbey. — Друга (остар.) форма: балѐрбей.