БЀЙСКИ

БЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на бей; бейов. — На̀, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща .. Та съседи бехме с тия бейове, сине. А. Страшимиров, А, 99. През последните пет години те бяха успели да купят бейската земя и да ѝ станат собственици. К. Петканов, ЗлЗ, 137.

2. Който се отнася до бей, до дете на бей, на османски благородник. Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов. М. Арнаудов, БКД, 10.

3. Който е присъщ, свойствен на бей; богат, охолен. Да се закупи десятъкът на цяла околия — .. това не беше мъчно за човек с неговите връзки. .. и да спечели пари, които ще му позволят да заживее бейски живот. Л. Стоянов, Б, 25.

БЀЙСКИ

БЀЙСКИ нареч. Както подобава, както е свойствено на бей. — Готви се, дъще, за сватбата. Много пари ми дава Халим! Девойката захапа устни. .. — Не го искам! Не го обичам!. .. Парите ми трябват, ще те дам! — бейски заповяда той. Н. Каралиева, Н, 83. Тоя [конят] беше бейски оседлан с рядко украшение под врата на гърдите. А. Страшимиров, ЕД, 48. Живея бейски.

Списък на думите по буква