БЕКЯР —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕКЯ̀Р м. Разг. Неженен мъж; ерген. Криво да седим, право да си приказваме, времето, в което живеем, се е обърнало с главата надолу и човек май трудничко свързва двата края. Хайде, за бекярите, както и да е, — все ще се намери едно парче хляб и една завивка. Но за семейните въпросът е малко по-сложен. Св. Минков, РТК, 98–99. Бекяр по пътя ходеше / и се на Бога молеше: / — "Я дай ми, Боже, създай ми, / момиче на път да срещна." Нар. пес., СбВСтТ, 564. Мен ми мама казала / с бекяр дума да немам, / нежели вода да давам! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 221. // Разш. Мъж, който живее сам, без семейството си. Ганчо (..): — Все някак ще я наредим. Вилата е на два етажа. Цял палат. Всеки етаж по четири стаи. Близо до града. Най-малко двадесет

бекяра можем да бутнем вътре. В. Нешков, П, 172.

— От араб. през тур. bekâr.