БЕЛАДО̀НА

БЕЛАДО̀НА ж. Книж. 1. Отровно многогодишно тревисто растение с яйцевидни листа и единични виолетови или жълти цветове, с лъскави черни или жълти зърнести плодове, което се използува в медицината и козметиката; старо биле, лудо биле. Аtropa belladonna. Пътят се виеше сред тях [дърветата], прашен, с упаднали коловози; от двете му страни цъфтяха лайка, жълт и червен кантарион, беладона. Г. Марковски,

СК, 168. Интересно е, че тревопасните животни са малко чувствителни спрямо беладоната: един заяк може да се храни с листата ѝ, без да бъде засегнат от отровата. ПН, 1934, кн. 1, 16.

2. Вещество с успокояващи и др. свойства, извличано от това растение, използвано във фармацията. Да се избягват лекарствата, които съдържат беладона (атропин), както и антидепресаторите — медикаменти за повишаване на психичния тонус у нервно болни. Отеч., 1980, кн. 5, 42.

— От ит. belladonna.

Списък на думите по буква