БЕЛАЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛАЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. 1. Който прави пакости, бели; пакостлѝв. — Моите герои много мърдат, много се движат и все нещо правят, палави са, а щом са палави, значи и белалии. Може ли едно щураво дете да не направи беля? З, 1992, бр. 19, 8. — Ще ги залъгваме, какво ще ги правиш, белалии хлапета. Ал. Константинов, БГ, 137.

2. Който създава, носи неприятности, грижи. Трябва тоя избор да се разтури. Това му е лека на тая белалия работа! Т. Влайков, Съч. III, 273. — Какво караш? — попита той, като видя, че в каруцата нещо шава. — А бе купих тая пущина от къшлата. Прасна е. Белалия работа — рече селянинът. Ем. Станев, ИК III–IV, 333. Вино имам, вино белалия, / булче търся, булче севдалия. М. Минева, МП, 10.

— От тур. belâlı. Друга форма: б е л я л ѝ я.