БЕЛАР —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Белач². На рекица до девет беларе! / Проговори Тодор Подморавец: / "Хвала вазе, до девет беларе! / Ако сте си платно обелили, / драга душа на дарба дарили." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 80.