БЕЛВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀЛВИЦА¹ ж. Диал. 1. Сладководна бяла риба; беловица.

2.Риба пъстърва. На другия ден Гюзел Киро довлече от езерото до горе пълен чун сѐ едри белвици. Д. Талев, СК, 48. Мамеше погледа печено агне или зачервената кожица на прасенце сукалче, .. , или чудната охридска белвица, и всичко това се заливаше с руйно вино. Д. Спространов, ОП, 140.

БЀЛВИЦА² ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белевка, беленка², белица2.

2.Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; беленка2, бельовка.

3.Сорт ябълки със светла кора (Ст. Младенов, БТР).

— Други форми: б ѐ л е в и ц а, б ѐ л о в и ц а.