БЕЛГЍЯ ж. 1. Спец. В зидарството — права черта, която се отбелязва с връв, натопена в постна боя. Удрям белгия. Н. Геров, РБЯ I, 38.
2. Диал. Връв, линия за чертаене; белегия.
— От тур. belgi 'знак, белег'.