БЕЛЕЖЍТ

БЕЛЕЖЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който се отличава с делата си в дадена област; виден, изтъкнат, именит, прочут. Нека цялата страна знае своите бележити синове и дъщери, бележити със своя самоотвержен труд. ОП, 10. Намерението му [на Паисий] е да покаже на българите, че те могат да се гордеят не само с политическата си история, .. , но и със своите бележити книжовници и просветители. Б. Пенев, НБВ, 55. С по-голяма политическа заостреност воюва за просветното и национално възраждане и друг бележит карловец — Ботьо Петков. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Бележит композитор. Бележит учен.

2.Който изпъква, отличава се със своите качества и достойнства; забележителен. Велика награда се пада / на подвига твой бележит. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 96. Не можем да не отбележим на това място и бележитото изпълнение на Васил Кирков в ролята на Фердинанд. Ст. Грудев, АБ, 55. Църквата там [в Бояна] притежавала десетина цели ръкописа и още толкова откъслеци, между които бележитото Боянско евангелие — палимпсест от ХII-ХIII в. Б. Ангелов, ЛС, 152.

3.Диал. Който има някакъв белег, отличава се по нещо. Доби ми се дете бележито, с месечина на челото. Н. Геров, РБЯ I, 99. "Расти, пиле, расти да порастиш! / Ке те пущам мойте рамни дворе, / да и видиш дали и познааш?". .. / Сами ми се дворе бележити, / среде дворе имам бела чешма, / до чешмата една бела лоза. Нар. пес., СбБрМ, 346.

Списък на думите по буква