БЕЛЕЖНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЀЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Книжка, тефтерче за водене на различен вид бележки. Иванов обеща това с готовност, и за да ги увери, че няма да забрави, записа в бележника си името на селото им. Ив. Вазов, Съч. ХII, 119. Председателят Раденко носеше със себе си малък джобен бележник — негов неразделен спътник, който винаги му напомняше кое е извършено, кое не е извършено, кога трябва да се извърши и от кого. Б. Обретенов, С, 88. Филип почука пак по масата, но келнерът озадачено прелистваше бележника си и не се обърна. Ем. Манов, БГ, 94. Най-неочаквано за нея преподавателят по география, самият директор, прегледа бележника си и каза: — Да излезе най-напред Снежа. Л. Галина, Л, 29.

2.Специално оформена книжка, в която се вписват оценки за успеха и поведението на ученик. Първата работа на новия доброволен инструктор беше да поиска седмичнитє бележиици с успеха на учениците. В. Райков, ПВ, 78. Рашко много искаше да ухапе другаря си с някоя остра дума, но не намери какво да отговори, защото пред очите му се мярна бележникът с тройката по български език. П. Стъпов, ГОВ, 40.