БЕЛЕЖЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЀЖЧИЦА ж. Умал. от бележка (в 1, 2, 4, 5, 6, 7 и 9 знач.); малка бележка. Един следобед Герган получи кратка бележчица от голямото помещение, където се намираха старите му другари. К. Калчев, ЖП, 294. От нямане какво да прави, Алеков бъркаше по джебовете си, разгъваше и пак скриваше всєвъзможни листчета и бележчици и най-сетне почна да си подсвирква тихичко с уста някаква мелодийка. Д. Калфов, Избр. разк., 251. Г. Шак твърде нарядко пише и съвсем дребни бележчици за разни наши доморасли "списуватели" или "поборници на стиха" като г. Н. Начева. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 355.