БЕЛЕЗНИКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЕЗНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят, подобен на бял; възбял. Тя прекара няколко минути на границата между съня и будното състояние, загледана в белезникавата светлина на разсъмването, която се процеждаше от изток. Д. Димов, Т, 427. Орачи браздяха нивите. След тях се издигаше белезникава пара. М. Яворски, ПОББ, 6768.