БЕЛЕЗНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЕЗНИНА̀ ж. Остар. Белота. През туй лято лицето ѝ се проясни, заруменя, доби млечна белезнина, очите ѝ станаха светли, тя цяла възмомя. А. Страшимиров, К, 14–15. Към родний милий край умът лети, / де редом по полето сняг блести / и искри от белезнина пилее. К. Величков, ПС Съч. II, 122.