БЕЛЀНКА

БЕЛЀНКА1 ж. Диал. Белянка1; белилка2, белило2. Продаде говеда [момчето] за двеста, / купи си гайда за десет, / .. / да свири зорна и вечер: / вечер ми по седенките, / .. / пладне ми по беленките. Нар. пес., СбНУ VI, 82.

БЀЛЀНКА

БЀЛЀНКА2 ж. Диал. Белянка2; белилка3. Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници. Кр. Григоров, Р, 63–64.

БЀЛЕНКА

БЀЛЕНКА3 ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белвица, белевка, белица2.

2.Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица2, бельовка.

3.Сорт круши със светложълт цвят; бельовица. Съветският учен професор Дунин цели две лета обхожда склоновете, където зреят круши водници, плескуници, беленки, .. , сини тузлушки сливи, .. и тръносливки. А. Каралийчев, ПД, 80.

Списък на думите по буква