БЕЛЕТРИСТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЕТРИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. ‑чни, прил. Който се отнася до белетристика и до белетрист; белетристически. Моят приятел започна да обмисля сюжета — първото необходимо условие за всяка белетристична творба. Св. Минков, Избр. пр, 33. Той не се е учил на белетристично майсторство, но щом мисълта му затрогне сърдечните струни на народната душа, под перото му се нижат думи, сякаш песен, които радват нашето българско сърце. Ив. Богданов, СП, 110. Подир белетристичния отдел на "Мисъл" идат статиите на г. Кръстева за Светослав Миларова и за Великите хора. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 252. В древните времена [гърци и римляни] додоха до една висока степен в образованието си и оставиха богата за онова време литература: философска, исторична и белетристична. Н. Бончев, Съч. I, 72. Белетристична зрелост. Белетристични форми.