БЕЛЀЯ

БЕЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. (рядко) беля̀х, прич. мин. св. деят. (рядко) беля̀л, -а, -о, мн. белѐли, несв., непрех. 1. За коса — постепенно ставам бял, побелявам. От горестни мисли и душевни тревоги косата му взе да капе и белее, което не остана незабелязано от приятелите му. М. Топалов, РД, 1960, бр. 126, 2.

2. Ставам с бяла коса; побелявам. Колкото повече минуват годините, .. толкова повече са подновяват и подмладяват в мене сладките впечатления, .. на тоя ми селски драг и до гроба мил живот. Уви! Те са подновяват, .. , но аз старея и белея! МС, 1883, кн. 4, 21.

3.Ставам постепенно все по-светъл, с по-светъл основен цвят; избледнявам, избелявам. Минаваше нощта, белееше небето. М. Петканова, ЦТ, 10. Вехне стълбеца, / вехне, белее, — / зрее класеца, / зрее, жълтее. Ц. Церковски, Съч. II, 34.

4. Поет. Белея се. Тук-там из планинските пазви белеят преспи сняг. К. Константинов, ПЗ, 30. От високото, дето шосето се огъваше върху 6аира, се спускаше каруца, и забрадките на жените белееха върху синьото небе. А. Наковски, МПП, 95. И градът не е черен. Градът с нови сгради белее. Л. Даскалова, СТ, 32. Сърцето ми отрудено сега болей, / докрай разбрало нявгашната си вина. / И в моята коса белей / на ранна есен първата слана. П. Пенев, Худ. С I, 332.

БЕЛЀЯ СЕ несв., непрех. 1. Изпъквам, откроявам се с белия си цвят; белея. Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките. Й. Йовков, СЛ, 144. Ко‑

роните на брезите, осветени от лампата, се белееха, като че ли бяха покрити със сняг. К. Калчев, ДНГ, 109–110. Вятърът ревеше, като бесен; снегът са белееше. П. Хитов, МП, 40.

2. Забелязвам се, отделям се сред други по-тъмни предмети или на по-тъмен фон. Притъмнели, леко очертани се белеят в есенната вечер само току-що разкопаните древни развалини. А. Каралийчев, С, 279. На врата му [на хъша] се белееше стара рана. Ст. Дичев, ЗС I, 536.

Белея се като тиган на месечина. Разг. Ирон. 1. Доста черен, тъмен съм; тъмнея се. 2. Много светя, лъщя.

Списък на думите по буква