БЕЛИЗНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛИЗНА̀ ж. Рядко. Белота. Лицето ѝ [на Елка] се беше изчистило от загарата на горещините и под матовата белизна на прозрачната ѝ кожа, .. , личеха мрежите на тънки сини жилки. Г. Райчев, Избр. съч. I, 105. Ето го Анго, спи, свит като куче. Брадата му се очертава величествено върху белизната на платнището; тя придава спокойствие на фараонската му физиономия. М. Кремен, Б, 32.

— Рус. белизна.