БЕЛИЗНЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЛИЗНЯ̀В
БЕЛИЗНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Белезникав. Пред него се протакаше белизнявата чърта на шосето. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. На небето, сега белизняво, беше останала само една звезда. Ст. Чилингиров, ПЖ, 118.