БЕЛИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЛЍЛКА1, мн. няма, ж. Диал. 1. Бяла глина, с която се измазват стени на къщи и огради; белопръстица. Сумракът вече беше изравнил двора с пепелявото, мазано с белилка дуварче. В. Ченков, ПС, 11. А тии [къщите] ся състоят: от една стая .. съзидана .. или от камък, .. , или от плет, замазан отвън и отвътре с жълта пръст или бяла като вар, коя наричат белилка, или белопръстица, Г. Раковски, П I, 31.
2.Белило1 (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
БЕЛЍЛКА2 ж. Диал. Белянка1; белило2, беленка1. По-надолу, .. , тя [водата] се събира в теснинка, бързо пълзи по излъсканата белилка и с устрем се спуща от петметровата отвесна скала. Ст. Марков, ДБ, 344. Нещо на Илия кефнало / да мине през белилките, / дек моми платна белеха. Нар. пес., СбВСтТ, 975.