БЕЛИЛЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЍЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от белило1 (във 2 знач.); малко количество белило1. Вчера съм било на пазар, / много съм нещо донесло: / на бело лице белилце, / .. / на бело гърло герданче. Нар. пес., СбВСтТ, 232. Къ’ одиме на пазарот, / ки ти купам билилце, / билилце и цървилце. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 45.