БЕЛИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЍНА, мн. няма, ж. Разтвор на хлорно съединение, с който се избелват памучни, ленени и др. тъкани. Избелвам пране с белина. △ Купувам от новата марка белина.

БЕЛИНА̀ ж. 1. Само ед. Бял цвят; белота. Лицето ѝ, добило мраморна белина, едвам се различаваше от пуховата възглавница, дето бе потънала главата ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 100. Ярката белина на снега заслепява и реже очите. Й. Йовков, Разк. I, 195. Ужасно зрелище, и в мечтанията на изплашените испанци още по-ужасно! Защото им ся струваше, че помежду жертвоприносимите пленници разпознават по белината на кожата другарите си. П. Кисимов, ОА II (превод), 165.

2.Диал. Бялата част на окото; белтък2. Той беше рус, .. , със синьопепеляви очи, с жълта белина, което придаваше особена студенина и злина на погледа му. Г. Райчев,

Избр. съч. I, 166. Черните и широките негови вежди виселе над потъналите му очи, на които белините имале жълти жилици. Л. Каравелов, Съч. V, 23.

3.Диал. Белтък на яйце.

4.Диал. Сланина. Закусихме още със сирене, чушки, белина (сланина), домати, чесън. А. Каралийчев, С, 22.

◊ Белина говежда; белина ситна. Агрон. Винен сорт бяло грозде.