БЕЛИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от бял. Тогава почти едновременно неколцина души видяха в далечините едва забележимо беличко петънце. П. Вежинов, ДБ, 246. Имаше си баба прасенце. То беше беличко, хубавичко, с завита опашчица, с тънко гласенце. Елин Пелин, ПР, 97. Колчовица, напротив, нямаше нищо от майка си: кръглолика, беличка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 17.

2.Като същ. беличко, мн. няма, ср. а) Бяло петно върху нещо. Из сънените пазви на храсталаците ги приветствува мъничко птиче, с жълтко под гушката и беличкo по бузите: "Чвр. .. чвр. .. ". Ст. Даскалов, СД, 240. Едното му око имаше беличко вътре и го правеше кривоглед. Й. Йовков, ВАХ, 201. б) Обикн. членувано. Бялата част на окото; бялото. Капелата му правяше сянка над цялото лице, тъй щото другия можеше само беличкото в очите му да вижда. Лет., 1875, 151.