БЕЛОВА̀Т

БЕЛОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Белезникав, възбял. Но денят угасва, над долината са повдига беловата пара, под нейната мегка пелена реката блести. Знан., 1875, бр. 5, 75. Изведнаж на горизонтът се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния. Л. Каравелов, Съч. VIII, 107.

Списък на думите по буква